Под звуците на туптящото сърце,
отекват думи две.
пропити устни, алкохол.
Спасение от самотата.

Сам бе той, но не и самотен,
живееше с всички, но обичаше една
и сам на своя покрив пак над всички
обаждаше се когато беше плах и шептеше

Ала той никога не бе чут
умря сам и сам продължи по своя път,
път на самота, път който сам избра,
пътят на една мечта, вървя и не спря.

Тютюневият дим рееше се в малката стая, писателят падна и не изрече и дума.
Много бе преживял,
но обичаше той и за миг не престана...