И дали, да запона отново да пиша,
дали ако кажа какво мисля в него ще има смисъл,
дали някой го интересува кога какво съм писал,
дали някой ще ме впише когато сам съм се отписал.

Живот, мечти и една мелодия,
връщам се където започнах изпаднал в агония,
нали точно мечтите си трябва да следваме,
защо тогава само спомените преследваме.

Ако нещастен си не се сърди на другите,
мислиш си, че си нормален а около теб са лудите,
спиш в свят заобиколен си сам от будните,
чувстваш се свой на територита на чуждите.

Човекът, същество изграден от емоциите,
на сцената съм но не ви искам овациите,
смяташ,че съм по-долу от теб заради пороците,
но аз съм там където съм заради самият мен,
подреждал съм пъзела фрагмент по фрагмент,
там където аз станах човек,
е мястото където разбрах,че в мен има скрит поет.

И не няма да спирам да пиша,
докато поетът още в мене диша,
и макар за теб аз да съм различен,
а на другите с теб антипатиен,
аз оставам човекът зад листа,
имайки смелоста да казвам какво мисля.