По пътя стръмен мрачен нямаше те теб,
моето момиче, да ме прегърне,
да стопи този обвил сърцето мое лед.

И ето ме сега стоя пред теб,
но аз глупак съм, не поет,
защото думи нямам да ти кажа,
колко много съжaлявам, за това което стана.

Грешки много аз направих,
сега опитвам се да ги поправя,
сърцето свито като във юмрук, то плаче,
надявам се хубавото наше време, никога да не забравиш.