Открий нещо,  което да обичаш, да те кара да бъдеш щастлив,след това се бори за него и никога не забравяй какво значи то за теб.

Вярвай във него и го обичай по-силно всеки изминал ден.

Красотата не е какво виждат очите ти,
а сърцето ти да преплита съдбите ни
и когато е истинско не означава че е хубаво,
но когато болката свърши да знаеш , че си е струвало.

Прекалено много бързаме и изпускаме истински хубавото,
живеем ден за ден и гледаме в хората глупавото,
губим времето си редейки парчетата от пъзела,
но неусетно стягаме на примката възела.

Загубили сме способността да се вслушваме в думите,
да усещаме трепетите от на китарите струните,
ежедневията ни станали са вече банални,
търсим все някого в нощите фатални.

Превъртам лентата,
към детството летя заедно със сплендата,
две касетки радио и химикалка,
три момчета в стаичката забиват хип-хоп тупалка.

Спомени минават през очите ми като лента на касетофона,
спомени за времето в което мечтаех в ръка да стисна микрофона,
но на фона, на тази шибана картина,
в която виждам колко време мина,
желанието ми да творя, имам чувство че отмина.

Времената са други, хората до мене също,
но да казвам квото мисля за мен все още е присъщо,
а това чувство, любовта към миналото то остава,
хубавото ще запомня а лошото - забравя.