Превъртам лентата,
към детството летя заедно със сплендата,
две касетки радио и химикалка,
три момчета в стаичката забиват хип-хоп тупалка.

Спомени минават през очите ми като лента на касетофона,
спомени за времето в което мечтаех в ръка да стисна микрофона,
но на фона, на тази шибана картина,
в която виждам колко време мина,
желанието ми да творя, имам чувство че отмина.

Времената са други, хората до мене също,
но да казвам квото мисля за мен все още е присъщо,
а това чувство, любовта към миналото то остава,
хубавото ще запомня а лошото - забравя.