Красотата не е какво виждат очите ти,
а сърцето ти да преплита съдбите ни
и когато е истинско не означава че е хубаво,
но когато болката свърши да знаеш , че си е струвало.

Прекалено много бързаме и изпускаме истински хубавото,
живеем ден за ден и гледаме в хората глупавото,
губим времето си редейки парчетата от пъзела,
но неусетно стягаме на примката възела.

Загубили сме способността да се вслушваме в думите,
да усещаме трепетите от на китарите струните,
ежедневията ни станали са вече банални,
търсим все някого в нощите фатални.