Ако в ден далечен, някога след този,
ти ме срещнеш и си кажеш,
това е човекът този,
който ме е карал да се смея,
ме е карал да чувствам, да копнея,
да обичам, да съм истинска и да живея.

Ако в ден далечен някога след този,
видя усмивката ти сред многото такива,
знай, че няма аз да те подмина,
знай, че не съм те пуснал от сърцето ми да си отидеш.

Ако в ден далечен някога след този,
ти спомниш си за мен,
помниме мене като един познат от един далечен ден,
и знай макар да сме далеч,
за теб ще бие сърцето вътре в мен.

Ако в ден далечен, някога след този,
ако в ден далечен....

Онези моменти, в които думите заменени са от мълчание, сълзите от плахи усмивки, а болката, разкъсваща ни опитваме да скрием дълбоко в себе си. Моменти, в които потъваш в погледа на отсрещния, преглъщаш с болка си и си тръгваш.