Усмивка неясна,

светлина във тъмнината,

далече от реалността,

изгубена стои една душа.

На хилядна посока пак поема,

сякаш смисъл да намери, лута се.

Смисъл изгубен ,

смисъл жадуван....

Безпомощна, объркана,
бори се , сама.
А усмивката неясна,
изчезва пак и настъпва тишина.

Чашата пак пълня,
малка стая пропита от тютюнев дим,
лежи на леглото,
Тя, сложила си само грим.

Знаейки, че за последно е до мен,
ръка протягам към нежното и тяло,
мечтаейки за миг изгубвам се във нея,
вътрешно умирам,
за пред хората аз пак живея.

За последно си наливам,
а цигарата догаря.
Целувам я, със мисъл,
за кой ли път сърцето си на нея ще оставя...

Някъде където,
някъде далече,
далеч от всичко и от всички,
две съдби на края на света.

Уж сме близко,
а всъщност толкова далече,
толкова далече...

Връщам се назад в дните,
виждам мечтите,
заедно с теб да споделям миговете,
затварям очите....

Но после пак отварям ги,
реалноста е сива,
сърцето пак от студ се свива,
една душа изгубена, красива...

Друг не съм,
други са  дните,
времената се менят,
но в едно горят душите,
затварям очите.....