Чашата пак пълня,
малка стая пропита от тютюнев дим,
лежи на леглото,
Тя, сложила си само грим.

Знаейки, че за последно е до мен,
ръка протягам към нежното и тяло,
мечтаейки за миг изгубвам се във нея,
вътрешно умирам,
за пред хората аз пак живея.

За последно си наливам,
а цигарата догаря.
Целувам я, със мисъл,
за кой ли път сърцето си на нея ще оставя...