Една секунда, втората минава,
бутилка след бутилка, само споменът остава.
Каквото и да кажа ще е малко,
каквото и да направя ще е жалко.

Съмнало ли се е или пак сънувам?
Виждам ли реалността или пак за спомена бленувам?

Мечти, реалност и несвързаност....
решения,погрешни и прибързаност.

Бързо ли живеем и дали въобще живеем,
гори ли в нас огъня,
гаснем или бавно тлеем....

Въпросите на времето,
аз отговор не искам.

Сам ще го намеря,някъдее там,
отговора, който търся,
на въпроса,
искам ли да съм отново сам.....