Събуждаш се една шибана сутрин и осъзнаваш, че всичко си е отишло. Няма кой да те чуе, няма кой да те види да ти помогне. Няма кой да ти подаде ръка, да те прегърне, да ти каже, че те обича повече от всичко на света, дори и това, да е лъжа. Няма никой, на когото да му пука за жалкото ти съществуване дори. Всичко за което си мечтал, борил си се , доказвал си на някого, всичко това вече няма смисъл - отишло си е. Само чувствата не са си отишли. Болката , самотата, яростта, те са те пропили както алкохолът е пропил устните ти. Сълзите ти се стичат и дори ти не знаеш защо, може би си разрушил всичко или си разрушил всичко, но защо плачеш, защо вечер лягаш и се свиваш в студеното си легло сам. Пропилял си всичко градено толкова много време и вече си напълно сам. Сам си, защото сам си го направил.