На вън дали вали не знам,
нещо в мен е счупено, нещо в мене е разбито,
момчето иска да крещи,
но само плаче тихо.

Ден след ден и този отминава,
лошото не помня, но хубавото как мога да забравя.
Дали, ти някога ще си спомниш с хубаво за мен,
за момчето, което те обичаше в онзи ден.

А листите пак пропити са със сълзи,
няма кой до мене да застане,
сърцето ми да утеши,
като прободено е то, не спира да кърви.

И пак над чашата застанал, и отпивам бавно,
за мъката ми, за страданието, за глупостта.
Любов ли е това, щом така боли от любовта....