А, дали?

Дали чувствам, питам се и аз,
стена за хората изградих си,
стената сега стои пред мен,
стои закрива утрото в слънчевия ден.

А при мен вали,
а дали е така,
дали всяка дума изречена не е лъжа,
дали, болката реална е,
дали, реалност е самата самота.

Стоим сами на кръстопътя от лъжи,
заблуждаваме ли се или говорим си лъжи,
не спирам сега, а минавам,
прошка не искам, а не спирам да прощавам.

Моите грешки значение имат ли,
след като аз съм само сълза в морето,
черно момче в центъра на шибаното гето.
Едно дете пораснало, не израстнало сред хора,
да изразява мислите на листа и да вярва, т'ва му е упора,
едно дете с чувства, мисли и съзнание,
дете отдало се на това да бъде себе си,
изгубено сред всички, чакащо някого да намери си.....