Есен

Пиша ти, макар и да не отговаряш,
не знам дали въобще четеш,
есен идва и листата капят,
сезонът край на любовта,
във който хиляди съдби догарят.

Капки падат от небето,
черни облаци над мен,
кога ли погледът ти аз ще срещна,
и небето пак ще заблести,
кога ли аз ще видя,
тези есенни очи.

А ти дали въобще ме помниш,
въпросът си задавам всеки ден.
Ти си жена създадена от огън,
и лятото живее в теб.

И ако споменът за мен го носиш,
знай, че някъде съм там,
в есенната тиха утрин,
пишейки писмо до теб.