Ти си толкова красива,
прекрасна си и малко луда,
а дали тази твоя красота не е заблуда,
тъй желана, караща ме да треперя, нощем да се будя.

И всичко в мен увяхва, щом ти си тръгнеш,
и чакам аз момента , в който пак ще мога да те видя,
чудя се дали и ти за мене тръпнеш,
затаила дъх за мига във който ще ме зърнеш.

Като в блян обвита картина от последната ни среща,
колко още нощи ще прекараме сами,
и от яд аз пак цигара паля,
чакам те да дойдеш но , уви...