Ти си толкова красива,
прекрасна си и малко луда,
а дали тази твоя красота не е заблуда,
тъй желана, караща ме да треперя, нощем да се будя.

И всичко в мен увяхва, щом ти си тръгнеш,
и чакам аз момента , в който пак ще мога да те видя,
чудя се дали и ти за мене тръпнеш,
затаила дъх за мига във който ще ме зърнеш.

Като в блян обвита картина от последната ни среща,
колко още нощи ще прекараме сами,
и от яд аз пак цигара паля,
чакам те да дойдеш но , уви...

Есен

Пиша ти, макар и да не отговаряш,
не знам дали въобще четеш,
есен идва и листата капят,
сезонът край на любовта,
във който хиляди съдби догарят.

Капки падат от небето,
черни облаци над мен,
кога ли погледът ти аз ще срещна,
и небето пак ще заблести,
кога ли аз ще видя,
тези есенни очи.

А ти дали въобще ме помниш,
въпросът си задавам всеки ден.
Ти си жена създадена от огън,
и лятото живее в теб.

И ако споменът за мен го носиш,
знай, че някъде съм там,
в есенната тиха утрин,
пишейки писмо до теб.

Усмивка неясна,

светлина във тъмнината,

далече от реалността,

изгубена стои една душа.

На хилядна посока пак поема,

сякаш смисъл да намери, лута се.

Смисъл изгубен ,

смисъл жадуван....

Безпомощна, объркана,
бори се , сама.
А усмивката неясна,
изчезва пак и настъпва тишина.

Чашата пак пълня,
малка стая пропита от тютюнев дим,
лежи на леглото,
Тя, сложила си само грим.

Знаейки, че за последно е до мен,
ръка протягам към нежното и тяло,
мечтаейки за миг изгубвам се във нея,
вътрешно умирам,
за пред хората аз пак живея.

За последно си наливам,
а цигарата догаря.
Целувам я, със мисъл,
за кой ли път сърцето си на нея ще оставя...

Някъде където,
някъде далече,
далеч от всичко и от всички,
две съдби на края на света.

Уж сме близко,
а всъщност толкова далече,
толкова далече...

Връщам се назад в дните,
виждам мечтите,
заедно с теб да споделям миговете,
затварям очите....

Но после пак отварям ги,
реалноста е сива,
сърцето пак от студ се свива,
една душа изгубена, красива...

Друг не съм,
други са  дните,
времената се менят,
но в едно горят душите,
затварям очите.....

Обичам, теб,

обичам когато до мен си,

обичам когато със мен си,

обичам когато сгушена в мен си.

Обичам,

това, че те има,

обичам това, че ме обичаш всеки път когато си замина,

обичам те сега, както те обичаш и миналата зима,

обичам те и ще те обичам когато си пристигна.

Обичам,

чувството, което в мен оставяш,

обичам, това че никога за мене ти не забравяш,

обичам те, за това, че винаги прощаваш

обичам те, дори когато сам ме оставяш.

Обичам те,

дори това не ми звучи точно,

искам те, сякаш съм дете непорочно,

мислите за теб за постоянно в главата ми,

но истината ме кара да съм стъпил здраво на краката си.

Обичам те, 

никога не го забравяй.